"Исус Христос"

Исус Христос Цар Давид, самият той бивш пастир, започва този псалм с: „Господ е моят пастир“, като незабавно се поставя като овца на грижите на Исус Христос (който е същото същество като Господа на Стария Завет – вижте Йоан 1 :1-3, 14 и Евреи 1:2). Тази аналогия на Христос като пастир и Неговите избрани като овце е подсилена в няколко писания, особено в Йоан 10, Йоан 21:15-17 и Евреи 13:20. Овчарят е хранител и защитник на своето стадо. Овцете са безпомощни без него. По подобен начин човешкото съществуване е само греховно, плътско преживяване без Бог в нашия живот (Йоан 5:30; Рим. 8:6-11).Best Sellers in Kindle Store Продължавайки с „Няма да искам“, Давид посочва тук, че като овца под грижите на Христос той е бил уверен, че нищо няма да му липсва. Това чувство се повтаря в Псалми 34:9-10 и ясно показва разбирането на Давид по отношение на поставянето на Бог и Божия път на първо място в живота си (вижте Матей 6:25-34). Той продължава да пише: „Той ме кара да лежа на зелени пасища: води ме край тихите води.“ И „зелените пасища“, и „тихите води“ показват благословено изобилие, като допълнително илюстрират ползите от водения от Бога живот. Псалм 23:3 започва с „Той възстановява душата ми“. Давид разбира, че е грешник, но също така, че Христос го е изкупил и ще продължи да го възстановява при покаяние. Псалм 51 е добър пример, показващ разбирането на Давид за покаянието и прошката. От личен опит Давид знаеше, че понякога пастирът трябва да води стадото си през коварни терени, и затова пише (като овцете): „Да, макар да вървя през долината на сянката на смъртта, няма да се страхувам от злото: защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга ме утешават.” Отново, Давид имаше пълно доверие и увереност в Бог и Неговия път — Той нямаше страх, дори в „сянката на смъртта“. Пръчката и тоягата са инструментите на овчаря и се използват за насочване и коригиране на пътя на овцете – почти по същия начин, по който Бог често трябва да напътства и понякога коригира нашия път. Това утеши Дейвид. Павел посочва във II Тимотей 1:7, че това мислене идва само от Бог: „Защото Бог не ни е дал дух на страх; но на сила, на любов и на здрав ум.” Дори сред враговете Давид имаше пълно доверие: „Ти приготвяш трапеза пред мен в присъствието на моите врагове: Ти намазваш главата ми с масло; чашата ми прелива.” Той разбираше обещанията за благословии и закрила (Ефесяни 3:20; Лука 11:9-13; сравнете обаче с Яков 4:1-3). В заключение, Давид знаеше, че докато следва Христос, „...добротата и милостта ще ме следват през всичките дни на живота ми“. Той очакваше да царува (отново като цар на Израел; вижте Езек. 34:23-24) в Божието царство: „и аз ще живея в дома Господен завинаги.“